08:18 | В детайли

07:00 | На преден план

07:00 | Основна линия

14366

На Бъдни вечер и Рождество Христово коледарите в Ямбол съхраняват и пресъздават уникална за България традиция – коледарския буенек.Те не само пеят обредни песни и благославят стопаните, но са и единствените в страната танцуващи коледари.

Автор: БТА / Редактор: Диляна Асенова | 24 Декември 2025, 15:21 ч.

СЛУШАЙТЕ НОВИНАТА ЗАПАЗИ

Коледарският буенек е заявка за зрялост на момъка

Няма категорични сведения кога точно е възникнал ямболският коледарски буенек. Първите документални свидетелства в Регионалния исторически музей и Държавния архив в Ямбол са от началото на XX век. Коледарският буенек произлиза от стария ямболски квартал „Каргон“, а първите стъпки на танца са били съвсем спонтанни, каза етнографът.

„Коледарите, докато обикаляли от къща на къща на Бъдни вечер, започнали да потропват. Първо – за да се стоплят, второ – за да чуят момите, че техните избраници ще посетят дома им. Потропвайки, танцът им харесал и започнали да го усъвършенстват“, допълва Ангелова. Така с годините хореографията се обогатява с нови стъпки, завъртания и композиции.

Ямболският коледарски буенек е еквивалент на моминското лазарско хоро. Танцът бележи прехода на младите мъже към зрелостта и готовността им за създаване на семейство. „Това е вид школа – да научиш песните, да участваш в празника и тогава вече да се покажеш на хорото. Заявяваш, че си готов да сключиш брак, да си избереш невеста, да преминеш в групата на женените мъже“, казва етнографът. Всяка мома е очаквала с трепет кудата на своя възлюбен да прекрачи прага на дома .

Кудата – ред, роли и йерархия

Коледарската дружина в Ямболско се нарича куда и има строго установена структура. Буенекът се изпълнява в т.нар. синджир, в който мъжете са хванати за поясите и коланите си. Хорото води „башът“, а в края му застава „куйрукчията“. Единственият женен мъж е станиникът, но той не играе в синджира, а с бъклицата пред коледарите. Молитвата и благословиите произнася „попът“, а „котката“ се умилква около стопаните, за да възнаградят с дарове коледарите.

„На попа се дава краваят с парата, който във всяка къща е приготвила момата. Коледарите изпяват песните си, съобразени с това кой живее в къщата. След това попът произнася молитвата, обърнат на изток, а всички коледари стават от миндерите свалят калпаците си. Когато приключи обиколката по къщите на Бъдни вечер, сутринта на Рождество Христово всички коледарски куди се събират на площада и се надиграват. Там дарените от момите краваи са се продавали. Чест било за всеки коледар да откупи кравая на своята любима“, разказа още Ангелова.

Кавалерийските ботуши и звънът на шпорите

До Освобождението облеклото на ямболските коледари е традиционно. Нагоре са били облечени с вълнени пуловери и дебели шуби, наречени „каплами“, изработени от шаяк и подплатени с агнешка кожа. През 20-те години на миналия век обаче ямболските коледари заменят потурите с бричове, а цървулите и навущата – с кавалерийски ботуши. По-късно на ботушите се появяват и шпори, чийто звън прави танца още по-внушителен.

Промяната в облеклото на ямболските коледари, от една страна, се дължи на присъствието на военен гарнизон с кавалерийски части в града по онова време. От друга – на навлизането на европейската мода в града. Това са двата фактора, които променят облеклото на коледарите, обясни етнографът.

„Каргонлии“ и „баирчани“ – две школи, една традиция

През годините в Ямбол се оформят две школи на танцуващи коледари – „каргонлии“ и „баирчани“. Първата се заражда в стария ямболски квартал в „Каргон“, а втората – в квартала в по-високата, североизточна част на Ямбол. По-късно се появяват и различия в танца и облеклото на двете школи.

„Каргонлии играят по-умерено, бавно, тежко стъпват. Движат се плътно един зад друг като една монолитна скала. При баирчани танцът е по-разчупен, по-бърз е самият ритъм, с характерни потрепвания в раменете. В средата на миналия век каргонлии са облечени с бели ризи, кожухчета, вратовръзки. Баирчани, за разлика от тях, се обличат с традиционното облекло – потури, везана риза, елек. И едните, и другите обаче задължително са с кавалерийски ботуши и калпаци, обкичени с пуканки и чемшир, обсипан с варак за блясък“, каза етнографът.

Жива традиция, припозната от младите

Според етнографа коледарският буенек, както всяка традиция, оцелява благодарение на приемствеността между поколенията и интереса на младите хора. След 9 септември 1945 г. буенекът е бил забранен от тогавашната власт и коледарите не можели да играят навсякъде. Считало се, че народните традиции са регресивни. През 1967 г. обаче се поглежда вече по нов начин на традициите, идва времето на художествената самодейност, започват да се провеждат различни фестивали като този в Копривщица, например. 

„Самите традиции са нещо живо. Даже и да не се изпълняват, за тях се разказва. Информацията се предава от дядо на внук, от баща на син. Всяко едно поколение научава за това, което е било някога. Не можем да кажем, че има период, в който никакви празници не се изпълняват. Те се обогатяват, видоизменят, според обстановката. Коледарският празник, особено танцуващите коледари, оцелява, защото се възприема и харесва от младите хора. Много е важно за един празник да бъде припознат, за да оцелее“, отбеляза етнографът.

Тропот от буенека на над 600 коледари оглася Ямбол

Както всяка година, коледарите ще започнат да обикалят още на Бъдни вечер кварталите на Ямбол, за да танцуват и благославят за по-добри дни. На Рождество Христово ще се състои традиционният фестивал „Ямболски коледарски буенек“, в който ще се надиграват над 600 коледари, обявиха от Общината. Коледарският празник ще започне около 10:30 часа в района на централния кооперативен пазар, а към 12:30 часа ще се пренесе в градския парк.

„Който не е наблюдавал как танцуват ямболските коледари, действително е загубил страшно много, защото танцът е изключително емоционален. Те грабват вниманието на публиката, а земята просто се тресе от еднаквото движение на една група мъже, които играят като един“, каза етнографът Динка Ангелова.

От 2018 г. коледарският буенек е и защитена марка на Ямбол пред Патентното ведомство. Всяка година едноименният фестивал събира многохилядна публика. Стотици мъже от коледарските куди обикалят града и възвестяват Рождество Христово. Фестивалът „Ямболски коледарски буенек“ тази година е посветен на 70 години от приемането на България за член на ЮНЕСКО.

Не пропускайте важните новини от деня. Последвайте ни в Google News Showcase

Към първа страница Новини Основна линия

Бъдете информани с нашите тематични бюлетини:

Получавайте всеки ден най-важните новини и събития от рубриката във входящата си поща. Допълнителна информация за регистрацията и процедурата за доставка и анулиране (отмяна) можете да получите в нашият раздел NRD Бюлетини или, като натиснете на връзката или по-долу.

Във всички структури на МВР е създадена организация за осигуряване на спокойни празнични дни, специализирана операция на „Пътна полиция“ при ГДНП е част от предприетите ...

Общо 14 фигури от цветя ще радват врачани в дните около Великден и след това, каза Радосвета Крумова, главен експерт „Култура” в Община Враца. Инициативата "Цветна про ...

Третият българо-унгарски форум в Самоков ще допринесе за развитието на отношенията между двете страни в дългосрочен аспект, защото предполагам, че ще бъдат сключени редица партньор ...

Хотелският комплекс "Трейшън клифс голф енд спа резорт" (Thracian Cliffs Golf & Beach Resort) посреща над 6000 гости на сезон, основно от Западна Европа, в частност от Гер ...

На 11 април на площад „Освобождение” в Ямбол производители и занаятчии от Югоизточна България се събират за 12-о поред регионално изложение. Освен още нови участници, и ...

               

Трафикът е нормален на всички гранични преходи и пунктове в страната, съобщиха от Главна дирекция „Гранична полиция“ (ГДГП) на сайта си. Данните са към 6:00 часа.  ...

Българският туристически съюз изработват тринадесет нови табели, които ще подменим в най-скоро време, каза комендантът на Националния туристически поход по пътя на Ботевата чета & ...

Във всички структури на МВР е създадена организация за осигуряване на спокойни празнични дни, специализирана операция на „Пътна полиция“ при ГДНП е част от предприетите ...

Областният управител Стефан Красимиров върна решение на Общински съвет (ОбС) Враца от края на март, касаещо отпускане на безлихвен заем за „Индустриални зони – Враца&ld ...

Общо 833 лица са проверени в рамките на специализирана полицейска операция (СПО), проведена на територията на ОД на МВР – Добрич по разпореждане на главния секретар на МВР, с ...